А днес е всичко тъжно, носталгично сиво

Листото пада … жълто, есенно, страхливо,
завърта то последния си танц с дъха.
А днес е всичко тъжно, носталгично сиво,
умира тук поредната душа.

Поета през прозореца листото зърна…,
но той дъха не бе видял.
Поставил той корона трънна,
на друго нещо бе се заиграл…

Колко малко трябва на човека,
за да изпусне тази красота,
когато вън листото пада
и сбогува се с своята гора.

Така раздели винаги ще има
и красиви, но и тъжни ще са те.
Когато вънка Слънцето се скрива,
погледни ме и повярвай ми … поне.