Сега си смешна, а някога не бе така

Сега си смешна, а някога не бе така,
помниш ли, че много те обичах.
Е, обичам те и днес, и тук, сега
А помниш ли, че в теб се вричах…?

Когато се замисля за страха си,
когато времето до мен замре.
Когато пусна мисълта си,
когато твоята душа в мене спре…

Тогава, Бога ми, тогава
аз може би ще съжалявам с тоя стих.
И може би единственно тогава
ще си припомням твоя шепот тих…

А ще е късно, знам, но си отивам
за мене няма никаква стреха
За моето отминало желание,
ще помня аз за винаги … греха.