Сибирска нощ обхванала е в мен душата

Сибирска нощ обхванала е в мен душата,
виелици разхвърлят в мен плътта....
Дървета с клони заскрежени,
обгръщат тъжния ми поглед пак..
Сега си тук ти мое вдъхновение,
но топлината не усещам през студа.
Затворник съм на собственото си видение
че ти си тук, но няма те в нощта.
В призрака на мрака и нощта
отново се прокрадва в мен страха.