ГОРИТЕ ПОМНЯТ

Листа люляни векове неотразими,
и брулени във студ и самота.
Гори пораснали през дни непрежалими,
със смелите мъже под тях в ноща.

Днес вятър пее песента за тези,
проливали кръвта по тез места,
а птиците мълчат във памет на онези
които сляли се отдавна със прахта.

Не трябва да забравяме сега,
героизмът и смъртта на тез юнаци,
станали една душа със нашата земя,
пред гибелта стоели с вдигнати юмруци.

Горите знаят историята наша,
а ний забравяме я час след час,
как с кръв се бориха за свободата
умираха безчет,за да ни има нас.

А ти БЪЛГАРИО, ще бъдеш горда,
че раждала си смели синове,
че газиха те с гневна жадна орда,
а ти остана права не на колене.

Аз винаги в сърцето ще те нося
за твойто име,ако трябва ще умра
и нека бъде както аз копнея,
да бъдеш мирна, да има свобода......