Кръстопът

Застанала съм пак на кръстопът,
защо съм тук? Къде отивам?
Изправена пред този страшен съд-
пред съвестта си как да скривам?
Забулена във пълен мрак
с мечти в реалността удавени,
в ръце с увяхнал ален мак
със сълзи хиляди сподавени!
Сърцето ми обвито с мрежа
в плен на нечии очи,
дали от себе си да не отрежа,
че без свобода боли...
Обичам, а не съм обичана,
вярвам, а не вярват в мен
и с мъката обречена
примирявам се във своя ден.
Прощавам и пред други се владея,
ала на себе си едва ли ще простя,
че от страх свиреп не смея
по пътя си сама да продължа...
Превърна се живота ми в игра,
с правила от други хора
и сълзите как да удържа,
като млада съм, а нямам сили от умора..
Уморих се безмълвно да обичам,
умори ме болката дори
и след нереални блянове да тичам,
уморих се! Господи, Боли!
Кажи ми на къде да тръгна,
че назад е всичко мъртво
настоящето сърцето ми изтръгна
или да се гмурна в бъдещето мътно...
Сама не мога да реша
навсякъде е тъй студено,
а случили се да сгреша
ще избледнее ли платното с кръв поено?
Бушуват мислите в главата
изправят Мен пред Моя съд,
само той ще разведри мъглата
и ще видя кой е истинския път!