Стая

Една самотна стая с хиляди прозорци,
прозорци да, но нямаща врата.
Стаята запомнила в стените си
познатата до болка самота.
Цветовете се преплитат в сиво-черното
припомнящи за тази самота,
за миналото и за настоящето,
приканващи към вечна светлина.
Един след друг прозорци се затварят,
а стаята ни няма си врата,
но хората дори не забелязват,
останалата да блещука светлина.