Хроники
          

Със синкав дим обвитата реалност
отхвърляше от всеки миг мечта-
презрялата и пуста виртуалност-
на моята изгубена душа.

Някъде в хрониките на света
записано е моето име-с букви
алени като света на 
нашето любовно време!

Поглеждам към звездите с молба
да срещнат ме с теб на някоя и друга гара
с твоят вик по нежен от милувката на есента
пък нека после да умра
в адската жарава жарава!