Откровение

Вечер - когато заспиш,
мое мило момиче,
аз до главата ти сядам -
гледам те право в очите.

Ръката треперeща, тя
косите ти гали безспирно,
по пътя на младостта нашепва
пак нещо интимно.

И спира се тя като малко
птиче във клетка,
подплашено от незвестността,
откриваща се пред него.

През прозореца нейн
шепти пак лунна соната -
любовта забравена тя -
по чукарите на живота!