Страх

Създадох те във своите мисли,
ти бе най-красивят ми блян,
с божествено сияние осмисли
живота ми от мъката презрял.
И минавеше си времето в
безмислени разговори с тебе,
неoсъзнaто ти за мен
превърна се във бреме.
Внезапен старх - кошмарен сън
- и в капки пот обляни ръцерте
ми те търсеха навън - а ти само блян остана!