Врата

        

Отворих отново врана на стари спомени жълти-
изсъхнали бледи листа-
на пощи непълни.

Търсих,но какво ли намерих
самотини мисли без капка любов
изсъхнали плисват вълните-
на нечии чужд и странен живот.

Някъде там трябва да има радост,
но тя бе тъй малка и зла лицемерното чувство
на хиляди чужди лица...