*** 

        

Ако само погледнеш за миг
към светлините на нашият град 
и си спомниш за мигът във които 
нещо светло и истиснко ни събра...

Дали ще се изпълнят със сълзи очите ти?
Или всичко вече е потнало във пустота?!...
Дали са живи още в мислите ти ласките,
които тъй наивно пазеше,безъмното мълчание скрито,

което обичаше ,когато ме мразеше.
И онези две дъми ,които тъй неволно 
изричаше във някои късен нощен час...
Ти помниш ли когато ме обичаше колко

скъпа и единствена бях за тебе аз?
Но не!Непоглеждай назад!Всичко свърши,
уви,всичко свърши!И дано само времето 
някога с длан да избърше всичко лошо било между нас!