От днес 

        

Отдавна ми е навик да въздишам 
с една надежда все неуморима,
да съживявам образа ти в мрака,
да вярвам че отново ще те имам.

Отдавна ми е навик да въздишам,
да плача нощем и да те сънувам,
сантиментални стихове да пиша и 
снимката ти скришом да целувам;

Във всичките мъже които срещам 
да търся само прилика със тебе 
и все да ги сравянвам с теб по нещо...
Отдавна си ми жизнено потребен!

Отдавна в осъзната пристрастеност към тебе се стремя 
меланхоличнo...Но днес не ми се струва прекалена
идеята ми грубо-прозаична-че ти за мен изглежда си 
зараза,която вече трябва да лекувам!

От днес ще се науча да те мразя!
От днес ще се отуча да тъгувам!
От днес ще се науча да ругая,
от днес ще се науча да проклинам.

От днес ще се науча да желая,
да те погубя вместо да те имам!
От днес ще съм жестока и коварна
 и подла,и коварна,и опасна.

Очаквай днес най-лошото от мене!
Изчерпа ми се всичкото прекрасно...Отдавна си мечтая да съм тази,
която ти е близка и обична отднес бих предпочела да ме 
мразиш отколкото да съм ти безразлична!