Ти

        

Ти си черната котка през пътя ми,
дето взех в своя скут доброволно...
Ти си мойто отчаяно лутане...
Ти си вирус,от които съм болна.
Ти си змеят във моята приказка,
дето дълго го мислех за рицар-
по измислен отклкото истински,
по-абсурден от грях на светица.
Ти си моето сладко страдание.
Ти си моята участ горчива.
Черна дупка във мойто съзнание.
Ти ме правиш нещастна!И жива!