Страхувам се 

        

Страхувам се!Страхувам се безъмно...
от разстоянието между нас.
От болката по пътя my търкулната,
от дрезгавия шепот в твоя глас.

Страхувам се от огънчето дето уж 
се се залъгвам че не ме гори.
Страхувам се че все незнам къде си!
Дали не си през девет планини?

Страхувам се че съм щастлива 
от онзи миг когато през ноща 
ръцете ми със твоите се сливаха
във меката въздишка на съня.

Страхувам се.Но този страх е сладък
щом ме огреят твоите очи.
Животът е най-чудната наслада 
и бог ми даде в него да си ти!