Ти

Дъжд от спомени в мен вали,
усмивка няма вече и виновникът си ти!
Шепот тъжен в ушите ми кунти,
адска болка в душата ми гори!
Тихо,бавно ме проницва и боли,
а в сърцето ми оставаш вечно ти;
музиката вътре в мене вече не звъни
и виновен за това си оставаш само ти.
Утрото настъпва свежо,но във мен вали;
моята любов да върнеш-просто забрави!
И съдбата да обърнеш няма-разбери!
Розата увяхва,щом не я поливаш ти,
ангелът умира,щом изчезнат всичките мечти.
Защо всичко си отиде-не съм казала:ВЪРВИ
аз само исках радост,а не рана да курви,
това което ти ми стори-изцяло ме разби.
Един път още ако се повтори-сърцето ми ще изгори!
Болката отвътре ме подпали-призовавам ти сърцето да я погаси!