Есен  
        

Не стига ли самата дума да опише
огън,във сърцето ми горящ,
вятър,който в жилите туптеше,
мак червен насред гора цъфтящ?

Не стига ли самата дума да опише
листата цветни,чакащи живот и смях,
болката,която във сърцето спеше,
тревата суха,тръпнеща от страх?

Не стига ли самата есен да ни каже,
че стои сама между живота и смъртта,
не може ли сама да ни докаже,
че иска да изчезне във нощта?