Дар

Няма ли да дойдеш пак?
последно като за раздяла
и душата, потънала във мрак
поне за миг да бъде пак засмяна.
няма ли да ме прегърнеш
за последно с твоите ръце?
аз знам, че няма да се върнеш,
това разкъсва моето сърце,
за последно ми кажи, че ме обичаш,
за последно днес ме целуни.
Със страстта и нежността, 
с която някога ти първата целувка ми дари.
И за нас да бъде този спомен вечен 
прилежно запечатан в паметта.
Ще те помня аз като човека,
които ме превърна в жена.
Този който ме научи да обичам
и омразата във мен роди,
а после чувствата, градени с много труд
без капка съжаление разби.
Научи ме безпомощно да страдам.
Научи ме безмилостно да наранявам
и за това най-много съм ти благодарна.
Ще бъда твое копие същинско.
Познавам те - ти беше моят господар.
Ще бъда като тебе - безпощадна.
Достойна притежателка на твоя дар!