* * *

Обичам те, но твърде късно го осъзнах!
Грабех щасливи мигове,
спомнях си за отминалото време.
Сега искам да те варна, но не мога.
Ти си тръгна по моя вина,
защото аз го исках,
а бях сляпа не виждах
колко много те обичам.
Гледам, а виждам само черно,
защото не си до мен.
Не осъзнавах какво значиш за мен,
сега не мога да съм с теб,
страхуваш се, че ще те нараня отново...
Виждах сълзите ти в очите,
но не спрях, бавно, малко по малко да режа,
сякаш със нож твоето сърце!
Виждах любовта,
която се бе насъбрала в две капчици сълзи...
но не спрях!
Ти обърна гръб и пое своя път...
не мога да те варна и да кажа отново "Обичам те".
Страхувам се да не те нараня отново,
страхувам се кажа "Прости",
защото ще осетя хладния ти поглед!!
Обичам те, но твърде късно го разбрах....