* * *

В тази лунна нощ обсипана
със звезди теб те няма до мен,
но защо, защо???
Сълзи в очите ми блестят
и галят бледото лице,
луната казва ми и тя не плачи,
не плачи.
Не знаеш как за теб тая и как
прекарвам аз нощта,
обичам те
ти не разбра остави в сърцето
ми малка искра.
От небето се показа светлина
и каза ми - недей така,

той не те обича разбери,
само те подмами с тез лъжи!
Но аз обичам те,
обичам, толкова безумно те обичам
в мислите си пак след тебе тичам, но защо?

ОБИчАМ ТЕ!