Без теб

В тъмнината пак сама,
загледана в здрача на нощта
си мисля за нашата любов,
викам те, чуй моя зов.
През прозореца се промъква светлина,
идваща от тъжната луна,
озарява тя сълзите на лицето,
а болката бушува във сърцето.
Само тя разбира моята тъга,
знае защо потъвам в самота,
знае, че когато не си до мен
не съществуват нощ и ден.
Теб пак те няма, но защо
се случва всичко, за какво?!
Защо все трябва да сме разделени
и сърцата да са наранени?
Нима не можем да се радваме на любовта
и от щастие да греят нашите лица,
във всеки миг, във всеки час
всичко хубаво да се случва на нас.
Любовта ни е от всички забранена,
дано поне от Бог е позволена.
Нека той благослови ни
да сме заедно, да сме щастливи!