Няма те

Вечер е! Навън тъма цари,
греят само няколко звезди.
Луната тъжно загледана в простора
знае как стоя сама на двора.
Любовта ми е тъй голяма,
но гласът ти нежен го няма.
Искам да усещам твойта сила
сгушена в прегръдката ти мила.
Няма те, добре го зная,
но не вярвам, че дошъл е края,
края на една любов прекрасна,
дълго чакана и много страстна.
Друга ли сърцето ти плени,
че от мен се отчужди
или просто любовта угасна,
като жар в камината загасна.
Дълго плача в часовете късни
разкъсвана от мисли мръсни-
къде, с кого си ти сега,
защо разбиваш моята душа?
С какво те нараних кажи,
чувствата ти бяха ли лъжи?
Не искам да повярвам в това,
само зная - загубих любовта.