* * *

Когато всичко става тихо
и потъва в тъмнина,
ти не спиш и мислиш "Къде ли съм сега"?
Излез навън и виж звездите,
пусни на воля мисълта.
И знай, че някъде в небето
ще срещне мойта мисъл в нощта.
Вземи в дланите си шепа вятър
и докосни го с твойта топлина.
Пусни го после,
той ще ми изпрати ехото от твоите слова.
Ще полети високо и ще мине през бурни ветрове.
Ще се покрие с пяната от облачно море.
И заискрял под блясъка на лунни цветове.
Ще се превърне в нежен полъх,
докосващ моето лице.
Ще ме обгърне бавно, нежно.
Ще ме докосне сякаш с твоите ръце.
И знай тогава, сред хилядите други гласове.
Ще разпозная аз гласа на твоето сърце.