* * *

Препълнени перони,
опушени вагони.
Защо отново заминаваш!?
Какво ли толкова те гони?
Защо отново ме оставяш ?
Седя на гарата,
гори цигарата
и сещам се за теб сега.
Защо ли беше толкова студен?
Защо отново ми навя тъга ?
Поспря за миг, погледна вяло.
Целуна ме по бузата набързо.
Защо започна всичко отначало,
а чувствата остави да измръзнат?
Чакалнята на гарата, картинката е старата.
Надежда в душата ми наливаш.
Отчаяно въртя в ръка цигарата,
завръщаш се, но всъщност си отиваш.