Ревност и лъжа

Любов, любов така далечна,
защо не си ти тъй вечна,
да няма ревност и раздяла,
да бъдеш чиста и тъй бяла!

Защо таз ревност съществува,
раздялата така боли,
душата трудно се лекува,
когато си заминеш ти!

Неможе ли с ръка да махнем,
лъжите двама си простим
и страстите любовни да се върнат,
любов отново да творим!