* * *

Не знаех, че сънят е моето убийство,
за миг изгубих се в пространството на плачещи звезди,
проспах росата и едно събуждане,
а после се опмних в стаята сред стъкълцата от сълзи..
кръстално и болезнено събуждане..
защо боли, нима не хвърлих вазата с цетята,
нима не изгорих душата си пред теб,
нали боядисах в черно и дъгата,
нали съм вече кубче лед?
защо боли,
нали не съществува този сън .....