* * *

Очите бягат след последния коловоз.
- Моля те, спри!
Не виждаш ли коленете ми кървави,
не виждаш ли мраморни зъбери
- не видя ли поне част от мен по земята -
разпиляна, студена и бяла?
Аз бях мъртва. Аз ти махнах тогава ...
бях прегърнала вятъра, той изчезна
Спри!
чуваш ли призрачен стон -
тишината е бясна, тя крещи и се моли за сън,
аз потъвам ...
- унес, прозорци, пламък..
ужасна ...
Вече е мрак.
Свърши небето.
Слънцето като въглен тлеещ помръкна.
Вече съм прах, не видя ли искрата последна...
Не видя ли??!!
Любовта - сън убит ...
искаш си ме обратно, би желал да ме върнеш..
може би ...
Ако имаш кибрит.