* * *

На розата уханна
По нежните листа
като сълза се стича бавно
капчица роса.
А после-
пълна с мириса
на радост, страст
и свежест,
на устните ти огнени
тя капва.
Дали ще мога
да почувствам
твоя аромат,
без да те докосна?
И може ли
да пламна
без да изгоря?
Знам-
някога ще се събудя
с пламтящи от целувки
устни
и тяло, отмаляло
от любов,
след нощ безпаметна
и луда.
До себе си ще те потърся,
но ще намеря само спомена –
за теб, за тази роза огнена
и за една прозрачна капчица роса,
страстта, с която
не успях да угася...