Посветено на Иво

Тялото ми помни твойта топлина,
две очи и устни, шепнещи в нощта.
Помни и ръцете с нежна доброта.
Помни раменете, трепващи в страстта,
и бедра, които меко ме притискат,
тръпнещи от порив своето да искат.
И дори небето угасна - да не пречи
на това, което случваше се вече.
Болката зад нас е. Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече копнежите, мечтите.
Без теб денят ми мразовит бе
Със тебе пролет разцъфтя
Без тебе плачеха върбите,
А с теб и гарванът запя 
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина.
Със теб е хубав тоя свят.
За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда.
За мене ти си огън
на зимата в нощта.
за мене ти сълза си
дошла от радостта.
Какво си ти за мене
и аз за теб какво съм...
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървиме
съдбата е решила.
С любов да го преминем
Така е отредила.