Чрез теб обикнах света

Аз те обичах, както обичам слънцето
да изгрява в моя ден и ми дава надежда.
Аз те обичах, както небето синьо-чисто,
както обича майка дете.
Аз те обичах, както цветята обичат земята.
И дъждът, който за тях е елексир.
Аз те обичах като здрача,
Удостоил успехите в днешният ден.
Аз те боичах, както дете майка,
закрилящ, с топла ръка.

И сега обичам слънцето в моя ден,
то ме сгрява с лъчите си, те са ръцете ти.
Обичам небето, очите ти са то.
Някъде под това небе си и ти.
Обичм цветята по градини и полета,
от нейде там, ти цвете ми подари
Едно цвете умъртви за една моя усмивка
И дъжда обичам,нали пламенна целувка под него ми подари
Огненият здрач тъй обичам, свидетел как си ме обичал ти.
А колко много обичам децата.
На другите майки са те, но с такава любов в очите
ги гледам, сякаш всяко от е мое дете
Обичам всичко това, защото с любовта,
човекът обича и света