Когато теб те няма...

Нощ е. 
Наоколо е пълно с хора, но аз съм пак сама.
Навсякаде се носят танцуващите тела в ритъма на музиката, а аз сякаш не я чуват.
Празният ми поглед изпива стената... О, колко е тъжно!
Сама съм,защото теб те няма. 
Отиде си...
Боли ме, липсваш ми... 
О, колко ми липсваш само! 
И целувките, и преградките, и нежните думи...
Изгубих те завинаги, сега си с нея. 
Дано поне си щастлив, макар че знам, че няма да бъдете дълго заедно. 
Както и да е, нали няма да си с мен, а колко бих искала да си...
Къде си, по дяволите?!
О, колко ми липсваш!
Искам да съм с теб, да те грабна и никога да не те пускам.
Смееш се... Не се учудвам и не се засягам, колкото и да ти се иска. 
Казваш, че си се подиграл с мен... 
Знаех го още от мига, в който ми каза, че ти харесвам.
Не, не се чуди, защото знам много повече, отколкото предполагаш...
Всъщност с кого говоря? Не с теб, защото съм сама. 
Да, сама сред хората, защото те няма...