СПОМЕН

Един красавец плени моето сърце,
без да знае, безпощадно го отне.
Не знам сега какво да правя,
дали на него аз да го оставя..
Понякога си мисля, че той не заслужава,
сърцето ми изпълнено с любов да притежава.
Красиво беше всичко, когато бяхме двама.
Но щом свърши ноща,
срещата ни само спомен остана.
Да ще го видя пак?
Ще ги има ли целувките в непрогледния мрак?
Има ли смисъл да се надявам,
щом спомена - спомен остава...