* * *

Свеща бавно угасва,
като последната искрица любов.
Болката в душата все повече нараства
и няма кой да я спре.
Мислиш си,
това ли бе всичко заради, което живях?
И защо във живота не успях?
Смъртта все по-бързо те застига
и тялото лека полека изстива.
Потъна в черна коприна
и всичко в него загина.
Душата лута се между Ада и Рая
и на къде да се отправи не знае.
Сама самичка стои във тъмнината
и знае тя, че никога вече няма да види
красивата светлина на Луната.