Баба 
        

Няма да се върнеш, туй знам добре!
Няма пак да ме прегърнеш, с твоите ръце.
Времето лекува казват хората - добре,
но дали си струва, да не виждам твоето лице?
В мрака зъл и глух, пада страх и сърцето ми тупти,
но защо ли щом те няма се скърби?
Иска ми се да те чуя, иска ми се да те видя,
и с нежни думи пак да кажеш, че с живота си играех.
Твърдеше, че малка била съм аз за любов,
защо ли тогава със поглед смирен,
бавно потъвам в приказен ден?
Няма те и няма да те видя!
Първо дядо, сега пък ти!
Ей, съдба, проклета да си!
Щом две души, с лека ръка приюти
и нас на земята обрече,
да не видим тези хора никога вече!
Тъжно е!Казват - такъв е живота,
щом най - добрите хора прибра,
тогава какво ни оставяш, Съдба?