Далече 
        

Далеч, далеч от мен замина,
като призрак за чужбина.
Всичко свято се разби,
ти мечтите ми върни!

Неочкаваният край - боли,
нито сбогом ти ми каза,
нито прошепна ми - прости!
Като сянка в тъмнината изпари се,
и погуби моите мечти!

Но дали беше писано да бъде,
двама да се разделим,
и чак когато го усетим,
един към друг пак ще вървим!

Незнам кога ще дойдеш,
нямам си и напредстава!
Но знам, че даже да те няма,
спомена във мен остава!

За теб все още съм робиня,
но мили мой прости!
Като в приказката "Пепеляшка"
твоето сърце ще покори!