Красимир 
        

Денят отмина и ноща изпраща ми тъга.
Ти замина и това е факт,
но се моля да те видя пак.
Венец от мъка се таи,
в моите кафеви очи,
теб те няма и сега,
вярна пак съм аз на любовта.
Денят във който ти замина,
незнаех къде и какво съм сега.
Не вярвах, че съм твоята любима,
и не вярвам още във това!
Но живота е коварен,
и пак двама ни ще събере!
Тогава ти ще бъдеш принца,
а аз безумно влюбено дете!