|
....::: Мария Филева :::.... |
Не повярва
Нашата любов, която дълго време не разбра се превърна в прах и пепел! И роди се нова слънчева звезда, ще ме търсиш, обич моя, когато съм далеч от теб, ще ме търсиш ти, когато друг ме кара да се смея, и ме учи да живея! Ще бъда щастлива, повярвай - ти погуби любовта! Можеше сега да бъдем двама, но живота ме събра със момче, което истински на мен държи, и споделя моите мечти. А ти сгреши тогава, когато приятелите ти добри, говореха за мен лъжи! Ти без милост им повярва, не излуша ме дори, тръгна си и ето, разби си сърцето! Късно разбра, че това било лъжа. На колене ме молеше, нали? Но тоз път моето сърце не ти прости!