....::: Мария Филева :::....     


 

Подла лъжа


В тъмна нощ, аз погледа ти срещнах, ти погали моите коси, жажда за любов във мен събуди, но една жена целеше да ни раздели с лъжи! Дълго плаках, дълго страдах за любов такава всеки би мечтал, но с думи всичко си отива, от подлата постъпка на една жена, чиято цел е да ни раздели и със теб да бъде, но уви!? Ти послуша таз девойка, лудо влюбена бе тя във теб, приятелка искрена била е, но в преструвка! Тя обичала те много казват всички, и ти повярва на това дете с миловидното лице! А в нейната душа, само лед и самота. После чух, че ти разбрал си за лъжата казана от нейната уста, бил разкаял си се, но тогава не разбра, че всичко това било е фарс на една загубена жена! Аз със друг била съм казваш, ревността цареше в твоите очи, ти ми каза всичко свърши, и дявола със нож ни раздели. Казаха ми сам си, страдаш в живота е така, и едва сега разбрах това! Лудо влюбени, раздяла само заради една жена. Аз щастливо си живея, друг мъж пресече моя път, но нещо искам да ти кажа, че ти повярва на лъжа и загуби любовта. Щастлив бъди и за мене си спомни, когато твойта дъщеря, повтори моята съдба и загуби любовта заради една лъжа!


[BACK] [HOME] [ФОРУМ]


©2001-2005 www.stih4e.com
Копирането и използването на стиховете без знанието на автора и webmaster-a е забранено!

All rights reserved!

Don_NUTSO ORG.