|
....::: Мария Филева :::.... |
За него
О, как ми лишсваш мили! Ден и нощ за теб живях! Съдбата своя аз погубих, но да те забравя - не успях! Ти неволно с чар плени ме, безумно влюбих се във теб, и с усмивка покори ме - разтопен съм сладолед! Няма те до мен сега, и незная аз кога, пак ще видя твоето лице, и докосна твоето сърце! Но съм сигурна в това, че ще бъдеш моята съдба, и ще съм най - щастливата жена, която проси любовта!