Защо? 
        

Защо в живота ми се върна,
защо обърка ме отново ти?
Нима забравил си кажи ми,
всичките си подли лъжи?

Обаждаш ми се и ме питаш:
"Да излезем ли пак на кафе?",
а аз отвърнах ти без милост:
"Защо отново ме зовеш?"

Срещнах ме се и ти ме погледна,
отвърнах глава и пророних сълза,
защо в живота ми се върна?
Пита в мен сърцето, нима искрица още има,
нима забравила си ти момчето?

Държанието ми към теб бе строго,
но не постъпили и ти с мен така жестоко?
Не ме ли караше да страдам?
Не беше ли към мене безраличен?

Но нещо сякаш в мен заби със всичка сила!
Нима любов все още има?
Това се питам и отново с мисли,
аз към теб политам!