Истина една

"Обичам те", поне така твърдеше,
казваше ми че, единствена сам аз,
молеше ме да не те оставям
и вечно твоя да съм аз.
Казваше ми, че ако замина,
не ще е нужно вече да си жив,
но всичко туй лъжа било е,
и вместо аз си тръгна ти.
Лъгал си ме безпощадно,
с мене подигра се ти.
Но покрай лъжите и звездите,
в мене влюбил си се ти.
И идваш ти за прошка да ме молиш,
но знай че няма аз да ти простя,
че няма пак да те допусна до своята истрадала душа.
Сега, когато аз не съм до теб,
разбрал си истина една:
човек разбира, че обича когато е загубил любовта!