Зима под синята смокиня
          

Видях те да ме гледаш
там под синята смокиня
видях и онемях,
защото беше зима.
Ти бе тъй красив,
ти бе тъй нежен,
ти ме направи щастлива
само за един ден снежен.
Но всичко свърши в миг
заминах надалеч
стопи се и снегът,
а ти бе тъи далеч.
И няма синята смокиня,
и няма снажното момче,
и любовта замина,
и с нея моето сърце!