Глас от пустиня


        
Не искам вече удоволствието от греховете.
То измамно е и отнема ми крилете.
Копнея по дните на мълчаливо страдание,
когато в думите намирах упование.
Бъдещето ме води към упадък.
Медът вече не е толкова сладък,
виното е още по-горчиво.
И сега на обществото ни сиво
като погледна аз нищо не виждам.
Тълпите все повече прииждат,
все по-малко личности се открояват.
С реклами на новото ни упояват.
Втълпяват ни, че така ще станем по-добри.
Вие ги слушате и им вярвате, нали?
Нима това е човекът? Послушна играчка.
Не усещате ли как обществото ви мачка?
Губите себе си, за да му угодите,
но така няма живота да победите.
6.V.2003г.