Прозрение


        
Тъмен ден и светла нощ...
Какво объркало се е в небето,
та следва усещането мое за живот?
Не знаех аз това, но ето:

осени ме прозрение прекрасно,
появи се слънце в моя ден
и видях аз всичко ясно:
всичко зависело от мен.

Но защо човек съм аз
и защо човек си ти?
Защо не чувам твоя глас?
Защо лицето ти шепти?

Някой може ли да отговори?
Глас в пустинята от човешко безразличие.
На обществото здравите подпори
пропадат в миг, разрушени от нечие двуличие.

Къде е краят на тази лудост
и къде началото, не знам.
Някой уж прави го за хубост,
но красотата не е там.
15.X.2002г.