Свят от лед


        

Студът, изпълващ душата ми,
тялото ми завладява.
От лед направени са сърцата ни;
обвивката ни покорява.

Какво останало е от човешката ни същност?
Само тялото, опаковано красиво.
Защо трябва да правим това всъщност?
Защо всичко трябва да е фалшиво?

Нима не можем да запазим естествения си лик?
Тихо. Мълчете. Заслушайте се в тишината.
Не долита ли до вас нечий далечен вик?
Не можете ли да надникнете в него, в душата?

Отговорът е един, макар въпроси има много.
Какъв е, аз, и ти, и вие знаете.
“Ние сме!”е ваше мото. Не отстъпвате дори пред бога.
Не знам само дали ще си признаете...
12.X.2002г.