* * *

Аз имам две мечти, които
са в мислите ми нощ и ден
терзания са две в сърцето
и те навсякъде са с мен.
Едната си ми ти, любими,
огряваш ме със светлина,
с очите си ми даваш сили,
обгръщаш ме със топлина.
Във тебе влюбих се неволно,
защото бе добър със мен,
защото ме удави в обич
и се превърна в моя ден.
А другата е той, без име,
без глас, без лик, без срам дори.
В живота ми изскочи някак,
с усмивка ме плени за миг.
Сълзи съм давала за него,
а той със болка ми плати.
Опитвах се да го измъча,
а той с любов ми отмъсти.
Но двамата сте вий за мене
като деня, като нощта,
един от друг сте по-безценни
отричащи се две неща.
Единият живее в спомена,
а другият е тук до мен,
единият сълза отронена,
а другият изгряващ ден.
Ала без двамата не мога,
защото те са ми в ума,
защото те ми дават смисъла
и на деня и на нощта.