* * *

Катранено черно небе,
навсякъде съхнат цветята,
студено е твойто сърце,
в отрова потъва луната.
Две огненочерно звезди,
потръпвам оставена в мрака,
но кървав студ в тези очи,
не дава надежда да чакам.
Да чакам искра доброта,
не искам, не мога, не чакам
и капят сълза след сълза,
неспирно копаят земята.
А вятърът реже студен,
навсякъде съхнат цветята
далече, далече от мен
са чудно зелени полята.
Но аз съм сама и ноща
не иска да си отиде,
изсъхнали в пепел цветя,
изгниват край мене горчиви.