* * *

Кротко ме поглеждаш изпод вежди,
сякаш мислил си за мене всеки миг,
сякаш всичките безмислени надежди
възкръсват в мен отново с бурен вик.
Тайно погледа ти с моя търся
да те срешна, да те видя за минута само....
Как от спонените с теб да се отърся,
искам да поплача пак на твойто рамо.
Каза - няма да ме изоставиш
каза, че ще бъдеш ти със мен,
но сега къде си и къво правиш?
Избледняват чуствата от ден на ден.
Винаги аз теб ще помня и ще те обичам,
въпреки че съм със друг сега,
няма погледа ти да забравя, но отричам
че си ме обичал някога...