* * *

Очите ми се пълнят със сълзи,
за миг аз искам само да те варна,
но теб те няма и за миг дори
и никога с очи не ще те зърна.
Дойде като светкавица - за миг
проблесна бързо, после си отиде
след себе си остави празнини,
но някога едва ли ще те видя.
И после гръм светкавицата огласи
не гръм, а звук в душата ми ранена
от болката не се спасих,
остана ми една мечта последна.
Мечта, в която двама ще сме аз и ти,
за дни, в които двама ще се смеем,
но не мечта - това са спомени,
в едно сърцата няма пак да слеем.
Светкавица за мене беше ти,
проблесна на мига във мрака черен,
дари ми къс от светлината си
и казваше, че ще си верен.
Но аз не искам бурята след теб
във нея моята душа погина,
не искам и сковаващ лед,
през таз виелица не ще премина.
За нея нямам сили аз,
от топлината в мене няма спомен,
сълзите ми сковани в мраз
напират в болката огромни.
Една вихрушка преживях,
не искам втора или трета,
но ти изпълнен си със грях,
а аз объркана сам, клета...
Снегът ме блъска във клепачите
и аз през преспите огромни
побягвам, спъвам се и гоня те,
но ти си само, само спомен.
Една светкавица проблесна
но беше тя далеч от мен
помислих си "Блести сърцето",
а то било е кървав спомен..