* * *

Почуствах болката как пари
и се раздирам от една прокоба
погълната от кървави пожари
проклинам тежко бялата отрова.
Във погледа ти - стъклен и невиждаш
потърсих милост,ала не открих
прекъсна се дъхът пронизващ
и сила в тебе не открих.
Но знаех, че ще страдаш, мили.
Да,знаех, че не ще те спра,
прехапах устни, нямах сили
да те изтръгна от смъртта.
И виждах, че умираш ти по малко,
със сълзи плачех всяка нощ за теб,
живота тръгна си обаче, колко жалко,
че във смъртта не бях до теб.
Сега със поглед празен те изпращам
лежиш с усмивката си вкочанен
поисках да съм с теб, но те изпращам
на дълъг и самотен път без мен...