|
....::: Мария Колева :::.... mar4eto@gbg.bg |
* * *
Затварям очите си,
мечтите минават на лента,
с усмивка сдържам сълзите си,
о, нека без край е момента.
Но всичко е вятър в прахта,
едничка сълза във морето,
бездънно небе без луна,
на прелетна птица сърцето.
Забравих къде си сега,
кога те видях за последно,
отроних за тебе сълза,
но тя се загуби безследно.
Но всичко е вятър в прахта,
едничка звезда на небето,
почуствах за миг любовта,
но чуството беше отнето.
Не помня усмивката ти,
погубих и болката своя,
за всички лъжи ти простих
и повече няма да моля.
Но всичко е вятър в прахта,
единствен спомен в сърцето,
прогоних вече страха,
протягам ръце към небето
и виждам очите ти там,
но няма я болката скрита,
със друга ли си или сам
сърцето ми вече не пита.
Но всичко е вятър в прахта,
едничко от мен запомни
обичах те някога аз,
сега ме обичай и ти!